Стоях на ръба на мечтите си, взирайки се в безкрая на съзнанието, чакаща отговори, търсеща мир за сърцето.
Всичко е било без смисъл, без бъдеще. Всичко е било напразно.
Промените ще настъпят скоро и аз ще забравя. Вчерашните мисли са днес порутени копнежи.
Зимните слънца дойдоха, ще ги гледам този път с по-голяма болка, с повече сълзи.
Това е всичко, от което имах нужда, а ти избяга.