2008

По повод последната Коледа и последното посрещане на новата година:

Коледата беше нормална. Посрещането - също. С мили за мен хора.

А ето и първия постинг за 2008 г.:


Напоследък ролите ни взеха да се сменят. Усещам зависимостта да бъда с теб, до теб. Вече нищо не е толкова обикновено, на всичко се придава някакъв смисъл, капчица обич. Това ме свързва още повече и ме радва. Усещам и малко страх да не те отегча, въпреки че знам - не би могло да стане.
Стремя се да съм обичаща, подкрепяща - сега се уча на тези неща наистина и ми е малко трудно. Знам, че в другата стая ти спиш вече, а аз искам само да те гледам.. да те обичам с целостта си. Сълзите ми са радостни, топли, усмихващи се. Ти си тук. Аз не съм някъде, където ще ме е страх, където ще се побърквам от въпроси. Сега всичко е ясно, чисто, прекрасно. Не е било така никога. Пиша с буца в гърлото, защото знам, че думите ми могат да изразят само 1/3 от това, което чувствам. Ако напиша, че те обичам, няма да е достатъчно. Няма да е най-истинското "обичам те", защото си го чувал и ще го чуваш хиляди пъти. Но то е всичко, което мога да ти дам. Поне засега. Всичко, което има смисъл за мен. Всичко, което ме кара да се боря. Всичко, което ме крепи в този студ. Всичко, от което някога ти и аз сме имали нужда да знаем.
И ако трябва двамата с теб да се борим срещу целия свят, съм сигурна, че ще останем все така силни. И дори да звучи сладникаво, без капка болка или перверзия, това не значи, че не е истинско. И макар понякога да не ти го казвам, се чудя безкрайно как успяваш по толкова лесен начин да изтръгнеш тези най-съкровени емоции от мен, когато те се бяха заровили толкова надълбоко. Никой друг не би имал същото търпение. Никой друг не би ме чакал да бъде себе си наистина. А ти го направи. И ако кажа, че ти благодаря, би ли било достатъчно силно, за да ти се прииска просто да ме прегърнеш...
Обичам те. Ти знаеш през какво съм преминала, единствен ти знаеш. Благодаря ти.