Промени/Backwards

Чувствам странни неща. Обясними донякъде. Не знам къде да започна да пиша, при положение, че отдавна не съм била толкова объркана.
Случват се събития в живота ми, които не знам как да контролирам. И себе си също. Отказвам трезвомислието. Нуждата от емоции, която се зараждаше преди 2-3 публикация достигна кулминацията си и даде тласък на действия, за които по принцип не бих мислила толкова. А сега не престават да виреят в душата ми. Не е постоянно това състояние, но достатъчно често, за да правя равносметка на последните си 3 години.

Ароматите, които усещам, са толкова смесени, объркват ме, карат ме да гледам на толкова много и различни страни.
Има място за щастие, пък и тъгата все още не се е застопорила, така че да я усетя с пълна сила. Малко повече си позволявам напоследък, разбира се, че ме е страх от евентуални негативи, които ще си навлека евентуално. За сметка на това пак се почувствах силна в силата и битието си. Загубих себе си, намерих старите си толкова важни трепети. Няма да ги убивам този път, да видим до къде ще се докарам.
В крайна сметка, горното е най-важно. Нищо, че е не ми помага да се чувствам пълноценна. Всъщност аз винаги съм изпитвала това, но доста умело го прикривах до миналата зима. Някои неща все пак търпят промени.
За първи път от доста време бях себе си, преди 20 часа. Ужасяващ обрат за сърцето, но вече му беше време да се тренира. Стига толкова почивки. Повечко въздух в гръдния кош - повече удовлетворение. Дано все някак си ме разбереш. Да, използването на имена тук не е желателно.
Започвам да поставям барикади около личния си живот, по-скоро около неговото значение, евентуалното му разтълкуване от другите. Бях забравила ясните ограничения.
Сълзите ми са толкова горещи тези дни, едни такива мънички, бързо стичащи се, красиви на светлина. Много исках някой да ме снима полу-гола на изкуствена светлина, затъмнено заради едни определени извивки, но... няма кой.
Старая се да не се разочаровам и да не разочаровам. Второто е значително по-трудно и е така, защото ми липсва автоконтрол. Няма да спра. И ти го знаеш. Целувките са толкова наситени... предпазливи... нерутинни...