понеделник, 23 юли 2007 г.

Работа по време на ваканция

Ходя на работа. Не ми харесва. Гадни колеги, голяма част от тях. Елементарни, предубедени, не ме кефят. Тъпи клиенти. От време на време мъже с готин глас. Хубави шефове. Готина шефка. Не знам. Коя е? Коя съм аз?
Компютърът си стана мой. За първи път започнах да бленувам за зимата - за миналата зима. Когато всичко мое беше хаос. Сега е подредено - устройва ме, но не достатъчно. Винаги липсва нещо. Липсва ми кислород - физически, наистина. Не мога да дишам, задушавам се от собственото си тяло. Чувствам жажда, притеснявам се. От себе си, от това, в което може би се превръщам? Ставам ли по-студена на фона на жегата?
Нещата са ол кърект или ол фъкд ъп? Не ме интересува. Искам него. Влюбвам се отново, хубаво е. Обаче нещо... трудно го показвам. Май той го чувства. Обичам го. Да. По моя си начин. Дано спи спокойно, дано не му преча.
Не се харесвам напоследък, но и това не ми пречи кой знае колко. Всъщност всичко ли е толкова наред?
Не ми се ходи на работа. Ходя с отвращение. Абсолютно. И тези магнитни карти - все едно някой отчита времето до смъртта ми. До раждането на егоиста? До края на приказните мисли? С толкова гадни колеги и тъпи клиенти направо се чувствам смазана. Културен шок, ебало си е майката.
Само това успявам да напиша. На работа утре по време на ваканция - шибан късмет.