Ужасяващ бъг. Изгубена в изгубеното

Като малко дете съм. Беззащитна, отчаяна. Не мога да променя ставащото, разстройвам се. Искам просто веднъж всичко да е наред, да не се налага да се притеснявам от най-малкото, направо да изпадам в ужас. Не е честно, никак... Какво бъркам, не мога да разбера. Тотално изгубена. Помощ!
posted @ 3:17 PM

Jun 29, 2007
posted @ 2:01 AM
Пак дойде ред да пиша. Разсеяно, спящо, притеснено. Нещо пак не е наред и аз трябва да се оплача. Май за първи път пиша от този компютър тук, от моя компютър вече. Май старият ми липсва. Този ми е като чужд. Много. Пак ме заболя.Изморена съм от нищото, което ме заобикаля, завладява, пие и яде от мен. Аз съм си виновна за всичката чувствителност. Бие в сърцето ми. Ударите ехтят в главата ми. Пак боли. Боли така, както беше преди 6 години. Когато те обичах и вярвах, че ще дойде ден, в който ще мога да те напсувам. Не мога. Поощрявам душата ти. Защо? С какво го заслужи. Аз съм си виновна за това състояние.Не ми се учи, не ми се работи. Искам да спя и да плача, да плача и спя. И отново. За нищо друго не ме бива, самооплаквам се. Тежко ми е, опитвам се да не обръщам внимание, но всичко ме натъжава. Влизам в лоша сцена, трябва да се оттърся, знам го, но е трудно. Креща вътрешно. И ти го чуваш. Не ти пука. Не, ти имаш милиони. Аз имам 20 лева за тази седмица, иначе животът ми ще бъде провален. Похарчи 5 песо от парите си и ми се обади, за Бога! Не искаш. Страх те е, че ще изневериш на статуквото, създадено от теб самия или на стереотипите, в които учиш да живее дъщеря ти. И тя ще е същата като теб, колкото и да я хвалиш - слабоумно лайно. Естествено, нали й промиваш мозъка всеки ден. Ще бъде по-голяма курва и от жена ти. Ясно ти е, но ти е трудно да си го признаеш. Ебаси комбинацията - майка фризьорка, баща - перверзен информатик. Горкото детенце. Мислиш, че си нещо повече от боклук? Грешиш, ти си по-зле и от това. Не те мразя, не бих и могла, но ми писна от шибаните си мисли за теб, постоянно, невидимо присъствие. Ще те нагрубя един ден много лошо и тогава ще разбереш, че съм пораснала и не вярвам на всичките ти измислици, на фалшивия ти живот. А ми липсваш безумно. Майната ти, Луис.Вече трябваше да започна да уча.Разлюбих единия от шестимата, ако не и повече. Това никак не ми харесва, говори лошо за мен. Дано се появи някой нов. Имам си една нова жертва, имам си и подход за нея, но ме мързи. Страшно ме мързи. Така е вече някакво време, започна да ми омръзва.Правя си впечатление - какъв готин израз, не значи нищо. Правя си впечатление. Голямо. Обръщам си внимание и за пореден път си доказвам колко добре се разбирам. Изненади никакви. Само едно отегчение, породено вероятно от тъпаците навън.Получих съобщение днес, зарадвах се, смях се почти истерично. А бях ядосана, решена да бъда мила с него... Пак не успях. Извличам ползи и той започва да се усеща. Може да ме спре, а това не е хубаво. Ще се сниша по-ниско от тревата, а не бива.И мама ми липсва. Ето, ще се разплача. Друго си е да си живея с нея, да си говорим така, както си говорихме преди малко по телефона. Да я разбирам и толкова ужасяващо много да се опитвам да си втълпя, че не й приличам, а толкова добре да съзнавам, че греша, че вървя по нейните стъпки и че ме боли така, както и нея, че се мъча по същия начин. Защо, мамо... Защо ме създадохте такава? Защо не съм нищо по-различно от вас.Напоследък се опитвам да диря татко си на небето за съвети. Знам, че той ми помага някак си, но ми е трудно да мисля за него, стремя се да не плача поне за това. Не искам да забравя болката си обаче. Защото твърде много му дължа.Започва да ми липсва среда, в която да живея. Приятели, колеги, други познати. Всичко е твърде далечно за душата ми. Жадувам новото, а ме е страх от него. Оставам в безтегловност и пак ровя в миналото - този пък рационално и не толкова за да бъркам в стари рани, колкото практически да съпоставям нещата, които ми се случват. Търся отговори, а не знам точните въпроси... Това лудост ли се нарича или ужасно объркване? И всичко изглежда като по ноти. Да, и музиката ми липсва. Не се задоволявам с нищо. Имам нужда от Лидия Цанева... и Алек. Дори не помня лицето му. Вече трябва да си събера лекциите и да си направя кафе. Време е бавно да се умъртвя, да забравя душата си или да плача заради това колко гениален е бил Лесинг. Или да се опитам да мисля на фона на тая старческа тишина и лошата нощ навън. Колко смислен постинг, учудващо. Не искам да вдигна щорите, за да не се разсейвам от спокойствието навън. Не искам светлина, искам мъничко емоция в повече. Иначе не се чувствам добре. Страховете ми изчезват и после пак ги виждам в далечината. Може би има някой на хиляди километри, който би ме утешил. Тиха нощ. Лоша. Тежка, безмълвна. Моя. И Лесинг. И Дарин Тенев пред очите ми. Дано ми помогне сърцеразбивачът. Хайде.
posted @ 12:33 AM

Jun 1, 2007

Адресирам писмата си до теб. Ти се смееш. Изчерпах се да пиша върху тялото ти своите белези. Много са. Не ги заличаваш. Убиваш ме. Не искам да те нараня. Ти сам го правиш. Или ще стоиш настрана и ще ме гледаш мълчаливо, или аз ще си тръгна. Винаги така става. Имам нужда. Физическа. Там ли си, за да ми дадеш наркотиците, с които живея от години. Притежаваш ли ги?Очите му са обикновени, но силни. Свеждам поглед, когато се взира в мен. Срам ме е, че може да му харесам. Ами ако се случи наистина? Няма да мога да устоя. Твърде силен е, за да се опитвам дори. Мъничко болка, когато става дума за него. Ревност. Другите успяват да говорят с него и да го гледат в очите, аз не мога. Помогни ми.Сърчицето се е сковало. Не иска да чувства, уморено е. А аз го мъча. Хайде, малко почивка и после пак ще се борим заедно.Днес бях светла. Утре ще съм в траур. Заради себе си и нежеланието си да се боря срещу тях. Ако пишех в рими, сигурно щеше да звучи по-добре. Такава ми била съдбата - прозаична. И е вярно, че не се харесва. Те не ме възприемат. Кои те? Всичките до един.Странностите продължават да живеят у мен. Не искам да ги гоня, но те се мултиплицират твърде бързо. Уморяват ме. Дори оргазмът ми вчера беше толкова насилствен. Ужас. Не искам всичко това, но сама го предизвиквам. Не знам дали имам нужда от съдействие. Май не.Станах на 20, трябва да се оправям сама... Това е положението, колкото и светло да е то. Като малка сънувах лабиринти с черна и бяла стаи. Бялата беше лошата. Черната - добрата. Сега май вече по се разбира какво имам предвид. Ако ли не - успех!
posted @ 3:11 PM

May 14, 2007

След Франция всичко е твърде бавно или твърде бързо. Без болка, без мотив, без стимул, без нищо мое. Не изоставих себе си в Монпелие, но се върнах с част по-малко. Ще си я наваксам скоро, може би? Понякога животът ми не е живот. Или не го искам да бъде. Не ми пречи, само малко ме дразни и безпокои. Дали съм го изпитвала и преди? Трепетите ми вече се броят на пръсти. Върнах се по-изнервена и с тенденция към повече арогантност и дори агресия- може пък да ми помогне. Намерих половин парче от емоционалността ти. Благодаря.Колебания повече - разочарования - също. Но не е страшно, не ме плаши. Мога да се усмихвам - това май е важно. А аз много много рядко се смея истинки. Или изпростявам? Дано не. Казват, че непукизмът е готина черта - май са прави. Ще послушам бохемското си сърце и ще преча на всички други, само не и на себе си. Вече го правя.Прощавайте.Увереносста ми е толкова фалшива, че дори аз не й вярвам. Не е ли смешно? България ме кефи повече от Франция. За първи път - защо така? Май наистина изпорстявам :) За добро е. Мисля си - ей така, по принцип. Дори в оргазма, дори в съня си. Или летя - нормално, малка съм.Изчервявам се по-лесно. Липсва ми старият ми образ - на полуЛолитка. Беше адско. Супер. Влудявах вербално. И сега мога, но се уморявам по-лесно. Пораствам, ей. Кофти работа - няма връщане назад. Еднопосочен билет за 8-ми клас? Дайте го насам. Глупост след глупост. Болезнено искрена, както винаги. Това ли е моят път наистина? Пътят на необяснимото, на лудото, на скованото, на мръснишкото. Дълъг път. Не искат да ме следват. Идвайте!Такива ми ти работи = и тях ще преживея/преживеем. Странностите си вече ще убивам сама. Не ми помагай.
posted @ 11:00 PM

Apr 6, 2007

Ожаданявам от мисълта, че те загубих. Поне засега. Ти дори не знаеш кой си, но аз съм тук и преследвам мислите ти. Препускат като впрегнат кон. А може би кобила. Любимият ми търсеше принцесата на бялата кобила. Но тя май се оказа качена на магаре. Дали е така? Кой ще ми каже?Днес тъгата е изчезнала безследно, сякаш нямам спомен за нея от спомените преди. Вчера казах на някого, че не обичам да живея в миналото. Обаче дали го превъзмогвам? И откъде, дявол да го вземе, се появи тази сериозна емоционалност... градя ли я върху преживяванията си сега или се прокрадва благодарение на неизживяното минало.Ето, тя те обсеби, съвсем нормално, защото е нормална. Толкова ли лесно се поддаваш на такова повърхностно влияние. Или го правиш напук? Но ти не знаеш кой си и аз не те съдя по този параграф. Изключи нещо в мен днес, вчера.. има ли значение кога. Но то ще се включи наново, тъкмо когато те видя. И пак ще се моля да прогледнеш.В същото време, в другия свят, където живея, всичко е нормално. Привидно. Надолу с главата, но нищо сериозно. Притесненията ми са свързани с физическото състояние на връзката ми. Кой ли би го разбрал? До там ли се свеждат чувствата, до там ли ги сринахме... Но ти няма да прочетеш тези редове, въпреки че знаеш много добре кой си и защо съм с теб, нали?На другия фронт се забавлявам... главно със себе си. Открих, че определно имам амбицията да притежавам някого. А когато събитията не вървят съвсем по план, оставам без мисли за бъдеще и нарочно ги умъртвявам. Голяма грешка. Невинните мечти са си невинни мечти, какво толкова? Обаче само аз си ги разбирам. В очите им изглеждат толкова сериозни. Защо, бе, хора?Умората надделява над чувствата ми и доста бързо се отказвам да се боря. За теб. За този, който бе обсебен за една нощ. Колко било лесно, ако си нормален, да не повярва човек. Но аз знам, сигурна съм, че това ще ти попречи. Даже целта ми е променена - тя сега е да те накарам да не се влияеш така безумно... има и по-лесни начини. Мога да ти ги покажа, но не искам, защото ще се вцепениш и самочувствието ти ще бъде сринато. И все пак не ме карай да го правя. Рано или късно ще го прочетеш това всичкото и ще има да се чудиш. Дадох един основен коз. Това е моята тактика. Прощавам 3 пъти и после си аут. Останалите 2 коза ще трябва сам да си ги поискаш. Лично. Очи в очи, ако се сещаш.Надсмивам се над себе си. Днес съм тук, утре също, но за следващите дни не мога да гарантирам. Тъй че побързай. Аз ще направя същото. То зависи изцяло от теб. Може да е приказка, може и да е кошмар. Знам само, че ще е мимолетен. Ще те използвам и после ще те изхвърля, но нека това не те плаши. Ще се радваш, че е така. Но не забравяй, че има приказки с лош край и кошмари, от които се събуждаш и краят е щастлив.Изборът е твой, аз отивам да се насладя на реалността.
posted @ 11:23 PM


Jan 24, 2007

"...because sad eyes never lie."Снимки от сега.
posted @ 1:59 AM
Онзи ден изчетох всички твои писма. Наново, след толкова време. Колко съм те обичала, толкова много, толкова много. Боже...Това не е мое, но :*************************************************************************Не значиш нищо за мен,Но притежаваш това, което би ме спасило.А би могъл да означаваш всичко за мен.От ръцете си мога да ти дам нещо, което сама съм направила,От устните си мога да ти изпея куплет, който сама измислих,От тялото си мога да ти покажа местенце, за което само Господ знае.Не знаеш ли, че празнотата е свята?Наистина ли искаш да си тръгнеш?*************************************************************************Предавам се пред миналото си. Същото, което ме създаде, за да бъда тук днес. Може би всичко е твърде красиво, за да го поема в сърцето си. Крехко е, все още, признах си. Само че вече сълзите ми не са толкова студени. Даже парят. Мамка му, не знам какво става. Сякаш нямам време, бързам за там, бързам, за да спася останалото от нас. Колко е несвършено. Празно. Лошо. Красиво. Болезнено. След 5 години все още е болезнено. И нищо не значи...вече. Защо, когато излязох с кучето навън тази вечер, вятърът ми хареса по онзи особен начин като по времето, в което те чаках. Щастлива съм, че не си тук. P.S.: Вече реших, ще замина за Уфа до края на годината.
posted @ 12:56 AM

Jan 22, 2007

От около 2 седмици не мога да определя на какво се дължат сълзите ми. Не съм тъжна, а плача с глас, странна работа. Ще ми мине, нали?Мислех да пиша и преди днес, но не намирах как. Има за какво, а ми липсват думи или поне половината. Грешки в системата.Чета хиляда други човека, а ме мързи да пиша, каквото и да е. Оправданието ми е, че съм в сесия - изглежда не е съвсем така.Болкоуспокояващи вземам за любовни терзания. От него, него, него, него, него, него...станаха ли 6? Влюбена съм в шестима, а обичам само един. И той го знае. Боли го, ревнува. Но аз съм такава - лоша, предубедена, невъзможна. Не му завиждам. Раздавам се на другите. Напълно, както някога, но по женски. Не съм ли дете вече или някой ми е го е отнел? Аз сама? Може. Никога не зная.Объркването ми идва от твърде много адреналин. За първи път в живота си не съм постоянна. В нищо - много е странно. Прескачам от дейности в чувства, после някакъв хедонизъм наново се прокрадва ( последният истински път беше, когато бях на 15 - какво изречение ). Минали са повече от 4 години - а тогава бях много...интересна, перверзна ( нали всеки разбира по различен начин това определение ), изчерпана. А сега не мога да го дефинирам. Дали съм или не съм? Какви дилеми, след като животът ми за първи път от доста време е на мястото си. Много грешки се случиха ( не, не, не съм аз причината...моля се ), не мога да ги избегна, те сами идват и си отиват. Пък аз си стоя все така динамична. Развивам усетите си напоследък...безуспешно. Простете, прекъснаха ме.Започнах да обмислям думите на татко, лека му пръст. Той ми говореше едно време за ролите на хората, че когато някой се вживее в ролята си, тя го обсебва. Мъча се да разбера дали и това не случва при мен. Струва ми се, че съм твърде фалшива за някои неща, а двойно по-истинска за други - за най-низките. Не слушам сърцето си ( за каквото и да е ), комерсиализирам ли се? Мисля за фурор, а дори не знам значението на собствените се думи. Говоря и мисля напразно. Отново ще кажа, че никой не ме разбира ( не мина ли това тийнейджърстване най-сетне...започна да ми омръзва ). Да се събудя на 30-40 и да знам, че съм дотук. Така искам. Страх ме е - от бъдещето, от тях ( тези, които боготворя ), от мен си ( както винаги, апропо ). Започна ли да слагам много скоби, да знаете, че положението излиза малко извън контрол.Дразня се - от почти всички ( с изключение на тях...отново ). Възхищавам се на всичко около мен - май София е станала по-хубава.Зарязвам дейностите, с които съм се захванала, без причина. Не, има причина. Плача. Онази вечер заради "правенето на любов" - беше хубаво и ужасяващо..не знам защо го пиша всичкото това.Напоследък започнах отново да споделям само с непознати хора. Изливам си душата и разбирам, че лека полека се оттърсва от дългогодишни тревоги и болка. Или греша за пореден път, надявайки се, че някога всичко това ще спре и ще мога да слушам нормална музика.Пак си пускам философия - от най-гадната, тази, която ме ограби. Но този път няма да й го позволя - по-силна съм от преди. Нали? Интересите ми обаче се свеждат до търсене. Нищо повече, нищо по-малко. Нямам живец за сериозни актове. Помагайте вие, в които съм влюбена ( тях ).Който разбрал, разбрал, без повече уточнения, писна ми. Ядосвам се - главно на себе си.Който сметне този постинг за "off topic", да си изяде ушите!Това беше.Честита Нова Година! Честито присъединяване! Честита ми първа сесия!
posted @ 3:19 PM

Dec 26, 2006

Darina Rosenova PenchevaPROCREDIT BANK (Central Branch)CITY OF VARNA1 GENERAL KOLEV STREETTEL. +359 52 687 878BIC: PRCBBGSFBGN: BG83 PRCB 9230 2013 9512 15EUR: BG06 PRCB 9230 2413 9512 10
posted @ 3:13 PM

Dec 12, 2006

Вчера бях назначена за стажантка в БНР, голям смях...Това под ръководството на Красимир Луканов ( 12+3 ). Обаче нищо не свърших вчера там - хората празнуваха юбилей на колежка, внуче и колко ли хора не влязоха в залата за един (1!) час...Успях да се поориентирам в обстановката и да се науча, че въпреки привидно спокойната и "бавна" работа, всичко се върши изведнъж и на пълни обороти...За пореден път осъзнах предимството да си вестникар ( колко по-лесно ми е да пиша спокойно, пък било то и за съвсем прясно събитие ). И ето, вчера реших да попитам дали мога да направя анкета сред колегите, свързана със смъртта на Аугусто Пиночет и съответно реакциите в Чили...Ама, дявол го взел, какъв процент от моите колеги знаят въобще кой е Пиночет...и това ме отказа безусловно.Тогава водещата на "Нощен Хоризонт" ми предложи да направя интервю с интересен ( според мен ) човек на тема солидарността на българина, уважението му към йерархията и така нататък лудости...Е, аз избрах проф. Минчо Драганов - изследовател в областта на социалната психология, мой преподавател. Така вчера са озовах пред неговия кабинет, търсеща среща. Но човекът не е оставил никакъв телефон, нищичко и аз не мога да се свържа с него, камо ли да му поискам това интервю.В крайна сметка, тези ми планове засега се отлагат, тъй като внезапно се разболях снощи от грипоподобен вирус и състоянието ми не е за описание...
posted @ 1:31 PM

Dec 7, 2006

Понякога трябва да си спомням как да дишам…Понякога имам нужда да стоиш далеч от мен…Понякога вярата не ми помага…Някак искам да си тръгнеш.Недей да стоиш тук,Забрави всичките ни спомени,Забрави всички възможности..В какво се опитваш да ме превърнеш?Остави ме да бъда себе си…Вземи безверието си и се махни!Понякога имам чувството, че ти се доверявах твърде много…Понякога искам да изкрещя на себе си…Понякога искам да съм сама.Днес се събудих в съня си заради твоята студенина и стъпих на пода боса…Забравих всичко от вчера и се преструвам, че вече не съм там. Малко лицемерие и вече изживявам грешките ти…Бвано реагирам. И въпреки че си толкова близко, те чувствам толкова далечен и не мога да те върна…Истина е…Така се чувствам,Лицето ти го обещава -Обагрящите ни спомени…И дори да не си заедно с мен,Аз съм тук…Удрям те, а ти-обратно…Падаме…Остатъкът от деня е бездушевен – между тук и там, между твоя живот и моята смърт…И когато всичко се обърка, се преструвам, че миналото го няма…И падам в капана на спомена за теб.Графити под открито небе от прах…Постоянно напрегната като капак на изгубеното доверие…Уроците, на които си ме учил толкова дълго, се оказаха погрешни. И сега се питам…Сочат ме с пръст – виновна за рождението ти?Искам да избягамИ никога да не се върнаБез довиждане…Искам истинатаСтига лъжи…Искам да затворя врататаКъм теб, за да успея…Да просветля съзнанието си.Ядосани гласове…В главата там ( има ли живот? )…Под небе от прах…Още напрегнатост – вече ме изпълва…Всичките ми думи…Как ще предприема нещо…Никога истина…Опитвам се да я пазя…Сама, без теб…Нека си взема живота обратно…Виждам, че най-лошото у теб…Съм аз…Опитвам се да я изкривя…Истината…Ти си там, а аз те мразя…Обичам.В спомена ще ме откриеш…Тъмнината ме е обгърнала толкова силно… Докато изгрее слънцето…
posted @ 10:36 PM

Nov 8, 2006

Не усещаш ли, че слънце, вяра и звездисамо в локвите под теб проблясват?Не усещаш ли сега, където и да си,че ти си тук - не си избягал?!Дадоха ти тъпа роля в нечия игра,искат да си вечно сив и мрачен...Спомняш ли си откога навън не си крещял,че ти си тук - не си избягал,нали не си избягал...Припев:Няма, няма да вървя с наведена глава,ще намеря смисъл да остана,Няма, няма да вървя с наведена глава,нали съм тук - не съм избягал...Някой построи за тебе свят от сив бетони ти съчини мечти безцветниТрябва да оставиш смело някаква следа,че ти си тук - че не си избягал, нали, не си избягал...************************************************************************************Помните ли 1997г. Аз помня. :)Светът продължи с нас и ние продължаваме с него. Хубаво е.
posted @ 4:16 PM

"Великото време на олигархията:путинизирането на БългарияПърванов победи, макар и с малко... около една четвърт от общия брой на избирателите му дадоха втори мандат. Смятам, че това е израз на путинизирането на България. Ще се поясня. Под “путинизация” на България разбирам възприемането от страна на Първанов и на днешната управляваща олигархия у нас на прийомите и стила на поведение, наложен на Русия от Путин и характерен за руската управляваща олигархия. В Русия, както и в България, се извърши един “мирен преход” или “нежна трансформация” на някогашната комунистическа номенклатура в “демократична” олигархична прослойка, която успя да запази ръководната си роля както в икономическия, така и в политическия живот на страната. И в Русия, и в България този процес беше насочван и стана по сценария на тайните служби на комунистическия тоталитаризъм, а именно от КГБ (там) и ДС (у нас). Днес и в Русия, и в България, управлението е доминирано от наследниците на някогашния комунистически елит, който възприе едни псевдодемократични маниери и манталитет. А всъщност под това лустро стои неизменният тоталитарно-комунистически ламтеж за властта като начин за ограбване на страната, за личен просперитет и забогатяване на управляващите чрез все същата комунистическа “експроприация” на цялото национално богатство. На върха на олигархичната управляваща пирамида и в Русия, и у нас стои доверено лице на тайните служби на комунистическата власт – в Русия това е Путин, бивш майор от КГБ, а у нас това е Първанов, познат като агент на ДС под псевдонима Гоце.У нас национал-социалиста Сидеров е втори на президентските избори. Той е нашият Жириновски. Той трябва да играе ролята на... "опозиция", съвсем доверена на властта, впрочем. Защото Първанов е пръв приятел на Путин, а Сидеров е пръв приятел на руското посолство в София. Значи у нас и "официалната опозиция" е... пропутиновска, сиреч твърде удобна за властващите. Същото е и в Русия, и там червените и кафявите (независимо под какви имена се подвизават) са водещи фактори на политическия процес.Десните у нас са унизени и сведени до незначителен процент. Първанов и ДС успяха да постигнат “историческа победа” над десницата и да я елиминират за известно време. Същото е и в Русия, там десните партии дори не са представени в Парламента. У нас победата над автентичната десница бе осъществена с решаващата роля на бившия монарх Симеон, който беше доведен да поеме властта именно по нареждане на генералското движение в БСП, сиреч на вездесъщата ДС. Така беше осуетен съвсем реалния през 2001 г. вариант десните демократични сили под ръководството на Иван Костов да вземат втори мандат за управлението на страната. Путин пък стана наследник на Елцин също така под натиска на КГБ, което лансира свой човек на президентския пост след решението на Елцин да се оттегли. Пропрезидентското мнозинство (БСП, Доган, Симеон) владее безконтролно страната. Това са всъщност бившите комунисти, техните изучени на Запад деца, цялата ченгеджийница на ДС (Първанов-Гоце, Доган-Сава, Тошо-Бор, протежетата на Майкъл Чьорни и кой ли не още). Медиите също са под похлупака на верната на властта олигархия. Точно така е и в Русия. Е, в Русия путинизацията е по-напреднала. Там убиват журналисти (Политковская), тук само ги уволняват (Иво Инджев). Но и двете стават по волята на президента. Аналогиите между двете страни са доста преки и потресаващи. Например и в двете страни официалната православна църква е под прекия контрол на властта и дори в църквата беше пресечен в зародиш всеки опит за църковно реформиране. Патриарсите и в двете страни са все доверени лица на комунистическите тайни служби, руския е с чин генерал от КГБ, а нашият, както твърдят, е само престарял полковник от ДС. Във всяка област на живота могат да се намерят преки съответствия, дори и в духовния живот на двете страни доминират все същите динозаври от комунистическо време. У нас персони като Л.Левчев, Св.Русев, Ст.Данаилов, Вежди Рашидов, Димитри Иванов, Цветана Манева, Благовест Сендов са провъзгласени за тартори в духовно-културната област, каквито си бяха и по живково време. Първанов ги награди с най-високото държавно отличие орден “Стара планина”. В Русия е същото, и там неоспорими авторитети са все същите лица в културата, които ги помним от времето на Брежнев.В Русия изтича втория мандат на Путин, у нас започва втория мандат на Първанов. В Русия путинизирането й е в своя апогей, у нас първанизацията на страната всъщност е израз на все по-решителното й путинизиране.В Русия Путин е принуден да играе ролята да “демократичен президент”, ползващ се с любовта на “народа”, у нас Първанов, независимо от цялата си безличност, също успя да получи симпатиите на мнозинството от политически активното малцинство. Но продажната и подчинената на олигархията преса и другите медии представят това за невиждан триумф. Първанов на тези избори реално получи около 25% от гласовете на всички избиратели, т.е. той си остава президент на малцинството. То обаче поради пасивността и разочарованието от политиката на мнозинството от гражданите (60% от избирателите изобщо не гласуваха!) доминира и решава бъдещето на страната. Това най-категорично и ясно показва олигархичния характер на неговата власт: олигархията у нас, слагайки ръка на всички реални властови ресурси в страната, успя да получи и “демократично признание” и монопол в политическата власт. В Русия пък (която, впрочем, никога в историята си не е била демократична, там демокрацията е съвсем непозната) олигархията успя да реставрира дори самодържавието и затова там нейната власт в лицето на президента е авторитарна и безконтролна. Ако продължава така и у нас, то към края на втория мандат на Първанов и у нас демокрацията ще бъде ликвидирана, което е голямата мечта на нашата олигархия. Още сега се намериха ласкатели, които започнаха да предлагат да се правят конституционни промени, даващи възможност на Първанов да се кандидатира за трети мандат. В Русия сега умуват как да стане така, че Путин да управлява пожизнено. Най-новия проект е да се направи "мини-СССР" първоначално между Русия и Белорус с първи президент... Владимир Путин (така той може да изкара поне още два мандата, всеки с неизвестна засега продължителност!), като Лукашенко си запази поста в Белорус, а на мястото на Путин бъде сложен удобен нему политик. Дали тогава няма да трепне сърцето първаново и той да съжалее още повече, че сме влезли така прибързано в Европейския съюз?!Е, разбира се, засега има една разлика: България от 1 януари 2007 г. е член на Европейския съюз, за голямо разочарование на нейния президент, който дълбоко в себе си иска да я види член на… “Съветския съюз”. Няма го обаче СССР, а на Първанов му се налага да парафира договори за влизането на България в Европейския съюз. Забелязвате ли колко внимателно Първанов изрича думите “Европейски съюз”? Съветвам ви: вслушайте се, интересно е. Той внимателно изрича тези думи, защото го е страх да не би вместо “европейския” безсъзнателно да каже “съветския”. Само при Путин в Москва нашият Първанов може свободно да излее мъката и да разкрие сърцето си. Явно затова толкова често ходи при него. А иначе постоянно е принуден да говори и прави точно обратното на това, което му се иска. Нашият Първанов трябваше да преглътне ориентацията на страната към Запада, към ценностите на свободата и демокрацията, към НАТО и Европейския съюз. Затова той е доста трагичен образ. Първанов ще намери себе си и ще остане верен на своята същност едва когато нашата олигархия предизвика такова недоволство у “народа” от трудностите, които ни очакват след 1 януари, че по “народна воля” страната да бъде откъсната от западния свят и върната в руската орбита. Ето защо предвиждам, че историческата задача оттук-нататък на ДС и на нашата олигархия, възглавявана от Първанов и неговите кукловоди, е да саботира членството ни в ЕС чрез предизвикване на “народно недоволство” от него с цел откъсване от страната от омразната й западна орбита, в която я натика Костов и СДС.Трябва да се опитаме да противодействаме на този гибелен процес. Връщането на България към азиатско-руската сфера на влияние, за което мечтае нашата олигархия, начело с Първанов, не трябва да бъде допускано по никакъв начин. Непростима наивност е да се смята, че Първанов вече се бил променил и станал “сторожник” на западните ценности. Аз лично смятам, че бивш комунист няма и съвсем не вярвам във възможността за подобни кардинални идейни трансформации и чудновати личностни салтоморталета. У нас странното на днешната ситуация е това, че “опозицията” в лицето на Атака говори и иска онова, което дълбоко в себе и съкровено желаят управляващите, но не смеят да го кажат гласно. Предвиждам “исторически обрат” в един близък подходящ момент, в който отгледаната от същата тази олигархия “опозиция” и управляващите ще се прегърнат и обединят, за да променят най-решително гео-стратегическата ориентация на България. За тази цел се подготвя и бъдеща “дясна алтернатива” в лицето на неродената още партия на Бойко Борисов, която да пожелае същото, и тогава по всеобщ “народен консенсус” да бъдат осъществени заветните планове на нашата олигархия.В живота и в политика действа все един и същ принцип: подобното се привлича от подобно. Голяма наивност е да се смята, че нашата олигархия е “проевропейска” и “демократична” за разлика от руската. Колкото “проевропейски” и “демократичен” в същината си е нашия Първанов, толкова “проевропейски” и “демократичен” е кремълския авторитарист Путин. У нас обаче реставрацията е “нежна” и “мека” и се осъществява под едно привидно “проевропейско” лустро. А всъщност и двете олигархии, и българската, и руската, еднакво презират народа и демокрацията, превърната вече и у нас просто в декорация на нейния апетит към абсолютно господство, каквото руската олигархия вече от няколко години успя да постигне. Затова през втория мандат на Първанов ще бъде осъществено пълно сближаване на руската и българската олигархии на основата на откъсването на България от нейната гео-стратегическа ориентация към Запада и демократичните ценности и правила.Между България и Русия има една съществена разлика обаче: там интелигенцията не мълчи. Както не е мълчала и преди, по времето на комунизма. Руснаците и тогава имаха своя Андрей Платонов, своя Булгаков, своя Сахаров, своя Солженицин и цялата плеада дисиденти. Руснаците в лицето на тази своя съвест на нацията измиха позора на комунизма. В България и преди интелигенцията мълчеше най-лицемерно и се продаваше беззаветно и при най-дребните подаяния на властта. У нас и днес почти всички (с най-малки изключения) се подмазват на властта. Нашата интелигенция сега е особено продажна, защото се полакоми, предвкусвайки облагите от дружбата и слугуването си на олигархията. Нашата олигархия днес просто си купува всичко: и “съвести”, и “дарби”, и “народни чувства”. Нашите интелигенти сами се предлагат да бъдат купени и се обиждат, когато никой не иска да ги купи. Погледнете “инициативния комитет за преизбирането на Първанов” и ще установите точния списък на осъществените вече продажби на съвести и души. И в Русия го има това, но там има неподкупни личности, които въпреки страшния натиск от страна на олигархичната власт не се поддават и продължават да зоват към непокорство. Разбира се, плащат с живота си затова: списъка с убийства на политически лица, интелигенти и изтъкнати хора в Русия точно показва, че руснаците имат достоен интелектуален елит, какъвто ние са съжаление нямаме.Но и у нас има нещо обнадеждаващо. Десните избиратели у нас и негласувалите на тези избори заедно са около 65% от всички избиратели. Ето това е мнозинството от народа. Това мнозинство (независимо че в по-голямата си част е политически неактивно) е способно при определени обстоятелства да се противопостави на произвола на една самозабравила се олигархия. То може и да спре процесите, за които писах по-горе, стига да си намери своите водачи, защото именно лидерите са тези, които могат да го активират за действие. Тези 65% са недоволни от статуквото, към тях трябва да прибавим и ония около 10% от избирателното тяло, които гласуваха протестно за Атака и които не си дават достатъчно сметка за игричките на нейния лидер. Това вече е сериозно, оказва се, че срещу статуквото са цели 75% от народа. Затова у нас властта на олигархията все още е доста крехка и тя има срещу себе си народа. Гласувалите за Първанов 25% от всички избиратели също едва ли са убедени привърженици на олигархичния строй. Те са хора, живеещи с комунистически илюзии и просто гласуват под строй. Електоратът на ДПС (за разлика от лидерите му, които са част от управляващата олигархия) също не е безрезервен привърженик на олигархията, въпреки че подкрепи Първанов по команда на Доган. Оказва се, че просто се иска разпространение на това ясно съзнание за същността на днешната политическа ситуация у нас, за същността на нашата олигархична класа, което ще доведе до изправянето на мнозинството от народа срещу нейните попълзновения за абсолютно господство. Ако това стане, може да бъде запазена ориентацията на България към европейските ценности и движението ни към просперитет и умиротворяване на страната. Иначе да не чакаме добро. Иначе ни чака ужасяваща бедност и безброй унижения – ако не успеем да сложим намордник на жадната за власт и богатства олигархия. Защото под привидното спокойствие, на което се радват днес триумфаторите на олигархичния възход, свързан с преизбирането на Първанов, тлее огромно недоволство от непрекъснато проиграваните шансове за действителен възход на страната. Олигархията няма да овладее взрива на недоволството, но десните партии не трябва да й позволят да го насочи в антиевропейска и проазитско-руска насока. И това е единствения исторически шанс за спиране на гибелното развитие на нещата у нас. "Автор: Ангел Грънчаров, angeligdb@abv.bg************************************************************************************Моят коментар по тази дописка, написана в Indymedia Bulgaria на 02.11.2006г. е следният :Изглежда все още има хора, които мислят, че българските антикомунисти са станали такива под влияние на живота им на запад. Братя, има много малко българи антикомунити ВЪОБЩЕ и те са си живели цял живот тук. Но тяхното достига жестоки мащаби. Лудостта ли ги обзема или нещо друго, не знам. Ето, например един Георги Жеков, умен човек, ама може ли цял живот да се бориш за една кауза, загубена още в началото. Няма смисъл да си пропилява живота по този начин, но той сам си решава. Иначе казва много истини в предаването си. Де да имаше кой да ги чуе. То, всъщност, ако някой от властимащите знаеше какво се говори наистина, досега много повече глави щяха да са хвръкнали. Някой да се чувства несигурен, че утре няма да дойде?Интересно е, когато говорим за "путинизиране". Не искам да оставям грешно впечатление, че имам някакви, каквито и да са те, социалистически виждания или не дай Боже принципи, обаче авторът на статията явно не прави основна разлика между политиката на Путин и тази на...Първанов. Хубаво, яд го е, че пак е президент, ама кой е той в сравнение с руския си колега? Пък и ако седнем да разсъждаваме какви и колко са ... т.нар. тайни организации в родна България, разгледани паралелно с тези в Русия, ще останем крайно разочаровани. От там - нищото, което може да направи Първанов. Какво следва тогава? Че който и да ни стане президент, ако ще за 10 мандата, няма кой знае какво значение. Въпросът опира май само да човешките качества и изявите на отделните кандидати при всяка кандидатска кампания. До "путинизиране" никога няма да се случи в България, ама каквото ще да става. От друга страна, знаем много добре, че изборите в Русия бая добре се манипулират, подменят се вотове ( визирам Туименская область например..или областта около Иркутск - Новосибирск ( да, не са толкова далече от Абрамовичата Камчатка ). Там е страшно, ама народът им е милион пъти по-заблуден от нашия. Така че дайде да си живеем мирно и спокойно и да не си мислим, че целта на Първанов и въобще на БСБ ( ДПС) или на когото и да е, е като тази на Путин и поддръжниците му. Нещата са просто несъразмерими.02.11.2006г. пак в Indymedia(http://bulgaria.indymedia.org/)Последващо допълнение към моя коментар: Вежди Рашидов не е комунист, за да заслужава да бъде включен в "черния списък" на господин Грънчаров. Нека не забравяме, че именно той е един от тримата (!!!) българи с произведения, изложени в Лувъра. Дори да беше комунист/социалист, ( а бе, какъвто и да е) тези му заслуги за българското изкуство го оневиняват напълно.
posted @ 1:19 AM


"Корупция и реформи във висшето образованиеЩе споделя своите разсъждения, свързани с висшето образование и корупцията. Фондация "Отворено общество" изнесе преди няколко седмици доклад за корупцията във висшето образование. Аз ще се спра на няколко точки от доклада, които ме провокираха, но едва сега смогвам да оглася мнението си. В началото става дума за тривиални неща, но по-надолу се засяга реформата във висшето образование.Oчаквайте скоро алтернативни интервюта с фактори във висшето образование по темата.На "Отворено общество" ще кажа, че не е честно, колегиално и коректно да публикуваш доклад, който се основава на анонимни анкети. Още повече не е коректно, когато анкетираните посочват слухове, като доказателства за корупция, а не лични преживявания!Или чрез подставени лица отиваш и изобличаваш корумпираните, или си мълчиш, защото нямаш право да пускаш слухове в публичното пространство.По същата логика бих могъл да обвиня председателя на "Отворено общество", че е корумпиран, защото е пре(о)дал Радио Нова Европа. Не го направих, колкото и да ми се искаше, защото нямах доказателства. чети за него тук >>----------------------------------------------------------------------------------------Докладът: "В социално-битово обслужване в комисията имаше един човек – нямаше конкретни доказателства срещу него, но слуховете бяха на лице – той срещу пари е помагал на хора да вземат стая в общежитие. От Студентския съвет решихме, че трябва да сложим край на това и го отзовахме от поста, но г-н ......, го назначи на следващия ден от квотата на администрацията"Коментар: Аз съм от този Студентски съвет и имам чувството, че някой си присвоява функцията да говори и от мое име. Познавам и момчето, което беше отзовано и господина, който го преназначи. Моите уважения, обаче пропускаме някои важни неща!Въпреки, че нееднократно съм чувал слухове за корумпираността и на двамата, нито веднъж не заявих публично това, защото не бих могъл да го докажа (поне за момента, но нека все пак се пазят :-)Ще помоля Фондация "Отворено общество" да борави с факти! Или пишеш имена, или не публикуваш анонимни студентски мнения, които се позовават на слухове. Това противоречи на всички писани и неписани етични норми. Да не говорим, че в доклада няма твърдение на студент или преподавател, който е участвал пряко в корупционна схема.И аз смятам, че има корупция, но посочете ми, къде съм го заявил публично, без да имам доказателства за това. Докалдът на фондацията борави с анонимни анкети. Ползата от него ще е по-скоро нулева!Или чрез подставени лица отиваш и разобличаваш корумпираните, или си мълчиш, защото нямаш право да пускаш слухове в публичното пространство и да дискредитираш определени фигури, дори да са виновни. А и как решаваме, че един човек е виновен, след като тойима гарантирана от закона "презумпция за невинност", т.е. е невинен до доказване на противнотоНе е честно, колегиално и коректно да публикуваш доклад, който се основава на анонимни анкети. Още повече не е корекно, когато анкетираните посочват слухове, като доказателства за корупцията, а не лични преживявания!Тук някъде трябва да спомена, че според моите скромни наблюдения, които придобих след една година активно участие в обществено-политичесия живот на Софийския университет, и която година бях прекалено близо до ръководните органи, забелязвам, че си играем на дребно на котка и мишка, като дълбаем темата за корупцията в общежитията, а пропускаме много по-големи злоупотреби. За някои от тях дори не можете и да си представите.----------------------------------------------------------------------------------------Докладът: Една от основните препоръки към университетите е да се променят и отворят към обществото. От фондацията предлагат да се създаде нов орган във висшите училища - управителен съвет или настоятелство, в който да има представители на работодателите, на Министерството на образованието и други обществени групи, които имат отношение към темата.Коментар: Смея да твърдя, че дори не е необходим нов орган, а просто са необходими качествени хора, които да менажират (а не да управляват) наличните ресурси. Не еднократно съм заявявал, че Софийският университет, както и останалите държавни висши училища, не използват оптимално възможностите за алтернативно финансиране.Висшите училища се оправдават с това, че законът не им позволява да предприемат радикални мерки за печелене на париОправданието, както се досещате, е нещо като параван за безсилието или, по-скоро, за нежеланието да се работи в обратната посока. Знаете, ако има желание за революционни промени, те могат да се осъществят.Да споменавам ли, че в Софийския университет са получили образованието си една камара влиятелни и богати личности - от бизнесмени, до депутати и министри. (Разбира се, не говоря за реформи само в СУ, просто казвам, че ако има желание, може да се върши работа с алтернативни методи)Освен споменатия от доклада вариант за Настоятелство или Управителен съвет, има и друг. Например компетентни лица да се занимават с икономическите и инвестиционни въпроси на университета, а ректорското ръководство и Академическият съвет да отговарят за учебната и научно-изследователската дейност (което в момента правят най-малко).Притеснението ми е, че ако външни лица получат достъп до властови ресурс, било то чрез плануваното Настоятелство, то един ден можем да съжаляваме, че сме превърнали висшето образование в нищо повече от стока и търговия. А не ми се ще да е така. Надявам се да се запази поне малко Академизъм с главно "А" в аудиториите.Относно сегашния модел на управление. Не веднъж съм присъствал на Академически съвет, където група хора, някои от които многоуважавани преподаватели и личности, са вземали решения далеч надхвърлящи техните компетентности. Например решение за бъдеща инвестиция в недвижимо имущество, което се отдава под наем на голяма компания.Откъде-накъде, питам аз, хора, които не се знае дали са инвестирали през живота си в нещо (но определено някои от тях са добри в преподаването) ще се занимават с тази дейност? Лошото е, че те добре го осъзнават, но не си мръдват пръста да инициират промяна, а като шест годишни чакат някой друг да я осъществи.Новите мениджъри не трябва да са от старата "номенклатура". В никакъв случай! Това трябва да са млади и креативни хора, на които да се предостави възможност да се докажат с действия в полза на университета (Разбира се и в личен план. Не лобирам за младите. Могат да се избират с публичен конкурс).Нямате представа колко креативни хора има във висшите училища. Всички със сигурност сте срещали такива, но не ги забелязваме или се правим, че не виждаме колко ги мачка системата. Някои оттях отдават цялото си време, за да правят нещо за развитието на университета (паралелно и на тях самите), но биват буквално ликвидирани.Подобно на други, познати вам, места и в СУ креативните, различно мислещите и способните не се толерират и подкрепят в идеите сиЗащо биват елиминирани? Защото, добре разбирате, че не е в интерес на администрацията да се осъществяват каквито и да било реформи. Много от сегашните некомпетентни служители ще се наложи да изгубят работата си, ако се пристъпи към реформи.Но ако са некомпетентни, то те го заслужават. (отново публичен конкурс или казано по-грубо - чистка). Няма какво да си кривим очите, това е една от главните пречки пред жадуваните, изглежда от малцина, реформи.Не може, вече не помня от колко години, в СУ да се работи за изграждането на една обща информационна система и все още всичко да е на ниво проект. В УНСС това се случи бързо, а в СУ администрацията спъва процеса. Спъва го, защото осъзнава, че ще е пагубен за нея (но изключително полезен за студентите).Проф. Боян Биолчев също осъзнава това, но на последното дебатиране по този въпрос през юни или юли, пак го отложи за есента. Позволете да прогнозирам! Сега е есента и този въпрос ще бъде отложен за след Нова година. Така ще се отлага до края на мандата на сегашното ръководство.Като казахме мандат, трябва да споменем, че е жизнено важно какъв ректор ще бъде избран другата година по това време. Студентски съвет има 15 % от гласовете в Общото събрание на СУ (60 души от 400). От сега се обзалагам, че ние, младежите, както винаги, няма да се обединим около единна кандидатура и ще бъдем използвани като проституки за преливане на гласове към някой кандидат.А шансът е голям. Ако студентите се обединят около някого или просто поставят изисквания към бъдещия ректор (толкова ли е сложно), то шансът Софийския университет да започне да изплува е голям (след него щетръгнат да изплуват и останалите, вземайки пример). Личните интереси сред студентските (псевдо) лидери обаче надделяват и консенсус за общото благо няма да бъде постигнат.Историята е показала, че студентите се употребяват само, ако е изгодно на някого. За собствена полза не вярвам да го сторят---------------------------------------------------------------------------------------Докладът: Преподавателите да нямат право да сключват договори за преподавателска работа с неограничен брой университетиКоментар: Дори това да се случи, ползата ще е нулева. Качествените преподаватели са изключително малко. За тях се борят всички уважаващи себе си университети. Мои преподаватели водят лекции поне на три места - СУ, НБУ и УНСС. Ако ги спрем да водят лекции в други висши уилища, значи ще лишим някои студенти от качествен източник на знания.Как да се справим? Като се съсредоточим върху разработването на програми за "производство" на добри преподаваели. Т.е. да се инвестира в младите преподавателски кадри, а не да се въвеждат рестрикции спрямо "старите" преподаватели. Така, ако се инвестира в първото, то неминуемо ще се неутрализират "летящите преподаватели".-----------------------------------------------------------------------------------------Докладът: "Освен това ректорът се избира от подчинените си и едва ли би се осмелил радикално да реформира учреждението по начин, който не би се харесал на колегите му." (Капитал >>)Коментар: Отново се съмнявам в достоверността на тези опасения. Както по-горе споменахме, ако има желание за работа, това притеснение е незначително. "Чистката", за която също стана дума, може да елеминира тези опасения. В момента ректорът на СУ има влиянието и силата..., нека перефразирам какво искам да кажаРекторът е взел страха на подчинените си и всеки му се подмазва по един или друг начин. Това ме навежда на мисълта, че ако пристъпи към радикални реформи, никой яма да се осмели да му поиска главатаНадявам се няма да има обидени, но мнозина поставят книгите на проф. Биолчев на видно място в кабинетите си, по лавици и бюра. (и преподаватели и студенти)Радващо е, че в СУ има и преподаватели - "дисиденти", които имат желанието и възможностите да помогнат за бленуваните радикални реформи, но за жалост системата ги елиминира и тях. Вариантът да наложат успешно възгледите си е да се комбинират със студентите - "дисиденти".Но при младежите вече казахме, че нещата се свеждат до междуособици, при които талантливите прегарят и стават безполезни, а (псевдо) лидерите работят за решаването на проблеми, които само те виждат.В заключение ще завърша с песимистичното, че всички дружно чакат някой да дойде отвън и да извърши революционните промени, за които всеки бленува от дълги години. Това показва, че нищо от характера на българина все още не се е променило. Той винаги е чакал някой да му помогне отвън. Както чакахме "братушките" от Изток, така сега разчитаме на "брадърите" от Запад.По същия начин Софийския университет, барабар със студентите и преподавателите, се самоизолира в едно унизително чакане държавата да дойде и да ги "оправи". Няма да го дочакат, ако сами не поемат инициатива---------------------------------------------------------------------------------------*използвани са публикации по темата в "Дневник" и "Медиапул", както и самият доклад на "Отворено общество". Коментарите са на "наблюдател".************************************************************************************Гражданско общество в България? Не, няма такова животно. И докато е така, статуквото няма да се промени. Life is ahead. Dead already?
posted @ 12:58 AM

Nov 7, 2006

Красотата носи болка. Винаги. Ето, стоим си без причина и ни боли. Душата ли е, какво е. И се предаваме, предаваме себе си. И пак боли. От това какво по-лошо, ни напред, ни назад. А избор голям. Предлагат ни картинки, филмчета, писалки, листчета и ни боли, че са хубави или че ги нямаме. А всичко е фалшиво до болка. Само залезите. Зимните залези. Толкова болезнено истински, че когато се вгледаш, очите искат да сменят посоката на взиране. Мозъкът не възприема нещо толкова обикновено. И задачите по математика ( от по-лесничките ) са много трудни за решаване. И усложняваме живота си, без да осъзнаваме какъв е истинският му смисил. И боли като се сетим. А душата се лута някъде, насам-натам и няма кой да й помогне. И търсим, никой не знае какво. И плачем от болка, а не знаем как да се излекуваме.Ето, клавиатурата ми вече е мокра, скоро няма да мога да пиша. И пак ще се гмурна в изкуствените си цели. Боже, нищо не значат те. Нямам нужда от тях. Някой знае ли? Къде да намеря едно парченце вяра, че истинското е тук. И залезите пак са там - все по-красиви и примамливи. А няма кой да им се радва. Самички сме си, знаете ли? ЗНАЕТЕ ЛИ? Няма други. Съвсем самички си се борим с това, което ни е отредено и боли, боли безкрайно. Ей, така, без осъзната причина. Изчерпваме се докрай, после почиваме, събуждаме се и пак тръгваме. Към целите, а залезите все стоят забравени. А зимата скоро ще свърши и няма да ги има дълго време. На кого му пука? Нали имате цели, постигайте ги, а онези зимни слънца оставете на мен. Ще ги гледам сама и ще ме боли. Отново. Като всеки друг път. После дано започнем пак да си доказваме, че се разбираме. Аз не разбирам. Искам да не разбирам.

( татко, дано ме гледаш от някой залез, защото ми липсваш ужасно )